За какво са се използвали амфорите?

Амфората (pl. amphorae; от гръцки amphi – от двете страни, phero – нося) е съд с две дръжки и гърло, което е значително по-тясно от тялото. Използвал се е за съхранение на течности и твърди вещества, като например зърно. Недекорираните “груби” амфори, чиято долна част се стеснява до върха, са били стандартните съдове за транспортиране в Средиземноморието. Те често са изобразявани в сцени от симпозиуми. Амфорите с награди от Панатенея са може би най-близки по форма, но по-голямата част от изрисуваните амфори се групират в два основни типа – еднокомпонентни амфори с корем и амфори с шия, които имат ясно обозначена шия. Тук е разгледана и пелике – друг съд за съхранение с две дръжки.

Коремните амфори имат непрекъснат профил от устните до краката. Обикновено тя е с капак.

Амфора тип В

Най-често срещаната форма се нарича тип В, характеризираща се с комбинацията от кръгли дръжки, прав ръб на устието и изпъкнал профил на еднокомпонентното краче (наречено “ехинус”). Формата е стара, датира от VII в. и продължава да се произвежда до средата на V в.

Амфора тип А

През третата четвърт на VI в. се появява нов, по-сложен тип. Амфорите от тип А се разпознават по плоските си дръжки с фланци, често украсени с бръшлян, и двукомпонентното (“стъпаловидно”) стъпало.

Амфора тип С

Третият тип, тип С, е по-рядко срещан. Подобно на тип В тя има еднокомпонентно стъпало, но ръбът ѝ е по-скоро кръгъл (“торус”), отколкото прав.

Широкото тяло, тясната шийка и стъпало на амфорите от Панатенея придават форма, напомняща транспортните амфори. Те са служели за награди на Панатенейските игри, като са съдържали масло за победителите. Изглежда, че игрите са създадени в Атина през 560 г., а най-ранните примери за формата могат да бъдат датирани приблизително по същото време. Панатенейските амфори са полезни за датиране, тъй като продължават да се произвеждат и след IV в., като стават все по-издължени и сложни. От четвърти век нататък се изписва името на архонта за съответната година, което позволява необичайно прецизно определяне на хронологията.

Панатенейските амфори са украсени само с чернофигурна техника. Атина винаги се появява от едната страна, с надпис “ton Athenethen athlon” – награда от Атина. Събитието, за което вазата е била награда, е изобразено от другата страна

Амфори “с панатенова форма” се отнасят до вази с тази форма, които са украсени по различни начини, като например тези с червена фигура. Срещат се и по-малки варианти, вероятно като сувенири.

• Атинска амфора в. 49,5 см. Панатенейска форма

Шийната амфора се разпознава по ясно очертаната шия. Формата е стара, разпознаваема сред геометричните и протоатричните вази. При атинските чернофигурни амфори примерите могат да бъдат яйцевидни (особено т.нар. тиренски амфори, които изглежда са били направени за етруския пазар), но стандартният тип има по-ясно изразено “рамо”, може би вдъхновено на някакъв етап от източногръцките форми. Друг отличителен тип са никостенските амфори с ремъчна дръжка. Те имитират форма, която се среща в етруските букери, а местата на намиране предполагат, че е бил предназначен етруски пазар.

Амфорите за шия продължават да се украсяват с чернофигурна техника, но по-късните примери (от c.500) често са по-малки. Тези с двойно рендосани дръжки се наричат “дублени”. Сред различните типове, открити в червенофигурна техника, се отличават малките нолански амфори, разпознаваеми по високите си гърла и наречени на името на Нола, където са открити много примери.

• Атинска яйцевидна амфора с височина. 40 см.

• Атински стандарт в. 38 см.

• Атински червенофигурен Нолан в. 32 см.

Гръцки термин pelike (pl. pelikai) се е използвал за редица форми и не знаем как се е наричал в древността този еднокомпонентен съд с характерен увиснал корем. Изглежда, че е измислен след въвеждането на червенофигурната техника, въпреки че има примери с черна фигура. Продължава да се произвежда и през IV в. Показана е в употреба като съд за течности.

Може да се интересувате и от темите